Моят роден град-Видин

 Магурата е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира в Северозападна България близо до село Рабиша, на около 18 километра от град Белоградчик. Магурата е една от най-големите пещери в България — общата дължина на галериите ѝ е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата-Рабишкото езеро.

  Пещерата и района около нея са обявени за природна    забележителност.^[1] В едно от  разклоненията се произвежда  пенливовино, поради идеалните за това условия-много  близки до тези  в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна      мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита. Най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 до1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

Местоположение: Белоградчик се намира на 182 км северозападно от столицата София и на 52 км югозападно от областния център Видин. Градът е разположен сред невероятно красива природа, между двата планински масива Венеца и Ведерник, и е ограден от причудливи скални образувания. Всичко това, както и уникалната крепост, построена в скалите превръщат Белоградчик в притегателен туристически център с богата история и културно – историческо наследство.

История: Белоградчик възниква като стратегическо, укрепено селище, изградено в скалите от римляните през 1 век. През вековете е разрушаван многократно и в сегашния си вид крепостта е завършена през 1837 г. при султан Махмуд ІІ. Името на града идва от „белия градеж” на крепостта.

Забележителности: В самия град интерес представляват градският исторически музей, астрономическата обсерватория с един от най – мощните телескопи в България и църквата „Св. Георги”, построена през 1868 г.

Околности: Едно от природните чудеса в България са Белоградчишките скали, които заобикалят града. В самите скали е построена Белоградчишката крепост. Тя е изключително съчетание на природното и човешкото творчество и е невероятно красива и романтична.

На 34 км северозападно от града се намира пещерата Магурата, която също е уникално природно образувание. Изходът на пещерата е през Вратач на брега на Рабишкото езеро. То е най – голямото езеро в България. Водите му нямат изход и се пълни от карстови извори. Мястото е много подходящо за практикуване на водни спортове, лов и риболов.

Музей „Конака“ е централната част на Регионалния исторически музей във Видин.

Създаден е като археологическо дружество през 1910 г. Според устава му неговата цел е „да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин“. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа.

На 1 март 1925 г. дружеството възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда – бившата турска поща, в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография.Нумизматичната сбирка тогава наброява 2500 монети, толкова са и изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти – църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.

От 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжния народен съвет във Видин. През 1954 г. се преименува на Народен общ музейс историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината – „Конака“, обявена за паметник на културата. 

Днес музейният комплекс включва административна сграда и 3 исторически обекта – средновековната крепост Баба Вида, Музей „Конака“ и Кръстатата казарма. В последните 2 сгради са поместени експозициите „Археология“, „История на България 15-19 век“ и „Етнография“, замъкът разполага със своя музейна сбирка.

В Историческия музей във Видин работят общо 20 души, от които 13 специалиста – историци и филолози, обединени в следните отдели: “Праистория”, “Археология”, “Нумизматика”, “История на България, 15-19 век”, “Етнография” и „Нова история“. В неговите фондове се съхраняват 58 583 експоната, а на територията на Община Видин са разположени 56 недвижими паметника на културата – археологически обекти от Античността и Средновековието, църкви и джамии от 15-19 век, както и сгради от периода 1880.

Сградата е построена през втората половина на 18 в. По-късно е значително видоизменена. Вероятно първоначално е била едноетажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната му част се издигало кулообразно помещение – наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 1870-те години в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи отбългарската възрожденска архитектура.

От 1956 г. сградата е преустроена за музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 г

Крепост „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България .

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Според Евлия Челеби тя е била завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос Бей, който я разрушил до основите й. Построена е отново през 1475-1476 г. лично от султан Баязид II.^[11]

Музеят-крепост „Баба Вида“ е един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:

• крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
• 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.

Каменната порта „Стамбул капия“

Мавзолеят на екзарх Антим I

Стара видинска архитектура

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

  Видин е град с многовековна история. Създаден    е  още през древността. Възникнал е на мястото  на  древното келтско селище Дунония, където  римляните по-късно построили крепостен град  с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението наВидинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб – Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създаваБъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1444 г. Видин е бил обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в.е бил превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство -Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част отбуферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия.

През турско робство, за известно време е бил управляван самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско. Това е било от 1798 до 1807 г.

В 1806 г. бившият еничарин Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещенници от Видин и околността во главе с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. ^[8]

Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

През годините е носил последователно имената: Дунония /ІІІ в.пр.н.е./; Донавия /трак./; Бонония /рим /; Бъдин /VII в.-нач.XI в./; Бдин /ХІ в./; Бънин; Будим; Будин; Бодин /1569/; Видини /гръцки/; Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин /1669/; Видин /тур./.